Потребител:Христо

от Гуики, свободната енциклопедия

Днес сътворих тази страница. (А всъщност, както показва история-та става дума за 28.12.2004. "Днес" не бива да се пише, може само да се изговаря)

26.01.07

Отдавна нищо никъде не съм писал (Надявам се с тройното отрицание да избегна недостатъците на двойното). Затова пък бях на ски. Приятно е когато те те носят по склона. Но и за това си има тройно правило - ти, обувките и ските трябва да сте заедно. Може би опитът от общуването със ските чрез езика на обувките ме подтикна да напиша

Как си общуват обувките след като за това не си използват езика? - Чрез носовете и токовете.

• Но и хората използват тези средства - някои хора се поздравяват като си докосват носовете, други си натриват носовете, трети си чупят носовете, а останалите се настъпват с тока или токчето.
• Всъщност дали не сме обувки? Или обивки? Или обвивки?
• А можем ли да ходим боси?
• Можем ли да си създадем пространство, където това е удобно?

А ако не можем, не сме ли само стари чизми? Но не - тогава започваме да използваме за общуване и езика. И с него можем да създадем пространства, в които свободно се реем без обвивка. Както и такива, в които всяка дума има само твърди и остри токове, носове, лакти и зъби, но няма език.

• Май само начина на използване на езика ни отличава от обувките.

Може би вече сме п(р)оизлезли от обувките.

..........................

27.01.07

-Как да ти покажа нещо ново и хубаво, когато винаги като посочвам с пръст нанякъде ти ми захапваш пръста?

-Та това е пръстът, който постоянно неодобрително размахваш пред лицето ми всеки път, когато направя нещо приятно. Как да разбера, че този път ще ми покажеш нещо хубаво?

Щастливият край настъпва когато горкото бебе проговори. Но това не е край, а само междинна станция. После то трябва да схваща какво говорят други хора наоколо, а те пак използват други значения на познатите уж думи - как да се разбереш с тях?

Но истинският проблем настъпва когато искаш да можеш да общуваш и със себе си, и с близките си, и с далечните, и с общностите, и с културите, и с цялото човечество. Толкова езици трябва да знаеш. Толкова преводачи да имаш в себе си. А ти си се вкопчил в едни "ясни" значения, както когато беше захапал пръста. Пусни го и проговаряй на следващия "език".

Човек постоянно проговаря и се ражда поне веднъж на ден и всичко започва отначало.

..........................

С което си служа като работя, съм го научил от децата си, което знам - от родителите си и различните училища, което разбирам - от обществено достъпното знание - книги, Интернет.

Но въпросите съм се научил да задавам аз. Те произлизат от структурата на модела на моя свят, а отговорите дават значенията на параметрите(е, понякога след удачен въпрос се налагат промени и в структурата). (Вярно, че отговорите ги дават, излизайки от структурата на своя свят, но нали затова поддържам цяла армия преводачи).

..........................

Прочетох нещо много интересно. Но тъй като "нещо много интересно" ми прилича на съкратена форма на "нещо е много интересно" ще се изразя така: "Прочетох нещо, което ми направи силно впечатление". Става дума за езика "Е-прим" - език, в който не се използва глагола "съм" в каквито и да са форми, освен в кавички и то главно за порицание. Измисля го Дейвид Борланд през 1965г. (епохата преди Интернет). Глаголът "съм" ни служи за категоризация и може да породи несъзнателна склонност към догматизъм и закостенялост. Категориите помагат в мисленето, но ни насърчават да мислим в стереотипи и заместват уникалното с унифицирано, смята Борланд. Той се научил изцяло да използва Е-прим. Той смятал, че този език кара човека, който го използва, да промени мисловния си процес и да възприема всички страни на действителността като динамични и развиващи се. (Между другото в Е-прим липсва, очевидно, страдателен залог - passive). Почти буквалните цитати са от "Социалната интелигентност" на Карл Албрехт http://karlalbrecht.com/

..........................

Напоследък всичко е език - отначало видях книгата на Фр.Долто "Всичко е език" - http://fr.wikipedia.org/wiki/Fran%C3%A7oise_Dolto, после постоянно чувах "натискай езика!" (на скиорските обувки), след това пак ме емнаха проблемите на разбирането (което обхваща както състоянието, така и динамиката - предистория и последствията върху системата и обкръжаващата я среда), или по-точно на неразбирането - когато има разбиране май няма толкова много проблеми. (А може да се окаже, че тогава са повече)

..........................

Цялата моя регулативна система - за дишане, пиене, хранене, кръв, лимфа, хормони, движение, общуване и т.н. - с времето става негодна. Трябва да си изграждам нова (отначало надграждаща, после изместваща), рефлекторна, но осъзната и управляема. Йога отдавна знае това.

По същия начин трябва да работя и със съзнанието си и неговите настройки. И всичко това пак са езици, а аз още не мога да се оправя с английския.

..........................

4.02.07

Виждам, че горе, вероятно подсъзнателно, съм пропуснал да отбележа в явен вид "подсъзнанието". Много е интересно общуването с него. Вчера, в периода когато го изслушвам, в гълчавата дочух думата "шоры". 15 дни след като в разговор с моя внук не можахме да се сетим как е на руски "конски капаци"(в смисъл "наочници" - "кон с капаци") - думата изплува (примери за значението на думата: http://www.ippnou.ru/article.php?idarticle=002702, http://zhurnal.lib.ru/t/ted_n/horseblinders.shtml). Замислих се за структурата, която ми е извършила тази услуга - няма как да разбера колко време й е било необходимо за самата работа и колко време е чакала да и обърна внимание - и дали ще иска пак да ми услужи ако е чакала прекалено дълго. Взаимоотношенията между съзнанието и подсъзнанието ми заприличаха на взаимоотношенията между правителството и неправителствения сектор: правителството си е набелязало приоритетите, неправителственият сектор действа и по тези приоритети, но и по някакви други - например по предишни и забравени вече приоритети, по неща, които само той (или подсъзнанието) е забелязал(о). Но правителството(съзнанието) забелязва само това, в което предварително се е ограничило - също като кон с капаци. Аз едва напоследък подобрих положението при себе си - успях да въведа време, в което да си изслушвам подсъзнанието - и засега си вярвам - без предварителни ограничения.

........................